3.11.2011 г., 20:21

Сред вихъра на чувствата крилати

710 0 4

Когато ме поискаш, ще съм с теб,

ще се завърна още по-обичан,

прегръщайки те с чара на поет

житейски мъдър, чувствено-лиричен!

 

Когато ме повикаш, на мига

до теб ще бъда и ще те целуна,

ще те погаля, за да звънне тя –

на любовта стогласната ú струна!

 

Когато ме докоснеш, ще летя

сред вихъра на чувствата крилати!

И нека падат есенни листа –

от златото им с теб ще сме богати!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....