Когато ме поискаш, ще съм с теб,
ще се завърна още по-обичан,
прегръщайки те с чара на поет
житейски мъдър, чувствено-лиричен!
Когато ме повикаш, на мига
до теб ще бъда и ще те целуна,
ще те погаля, за да звънне тя –
на любовта стогласната ú струна!
Когато ме докоснеш, ще летя
сред вихъра на чувствата крилати!
И нека падат есенни листа –
от златото им с теб ще сме богати!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
