декември 2013 Румяна Славова
Докато луната тихо спи
открадни ù всички бляскави звезди!
Украси ти с тях косите ми,
ръцете ми, нозете ми...
А зорницата, наместо брошка,
постави върху гърдите ми,
за да бъда твоята богиня!
Край нас останалите разпръсни,
за да имаме наша си вселена,
в която ти изгарящото слънце си...
И скрити да останем в нея -
единствени - безброй години!
Щом луната се събуди,
милион сълзици тя ще да пророни
за откраднатите рожби свои!
Но изпод мокрите клепачи,
от капките горещи,
ще се раждат нови
вълшебства небесни - още по-искрящи!
А ние, в господарството ни звездно,
ще нехаем за драмите вселенски!
Ще ни е топло, весело и леко,
и ще се храним с любовта си!
Ах,крадец изкусен си -
без чеда първородни
горката месечина остави,
за да откраднеш мойте устни!
От любов чудеса сътвори
и за себе си създаде богиня,
която с отблясък засенчи луната!
Но в звездните нощи
бродят самотни много крадци...
За своето място до мене
внимавай!
Може някой влюбен мъж да ми подари
всички планети!
Или пък да се осмели да преброи
песъчинките морски...
© Румяна Славова Всички права запазени