СРЕДНОЩЕН КРАДЕЦ
декември 2013 Румяна Славова
Докато луната тихо спи
открадни ù всички бляскави звезди!
Украси ти с тях косите ми,
ръцете ми, нозете ми...
А зорницата, наместо брошка,
постави върху гърдите ми,
за да бъда твоята богиня!
Край нас останалите разпръсни,
за да имаме наша си вселена,
в която ти изгарящото слънце си...
И скрити да останем в нея -
единствени - безброй години!
Щом луната се събуди,
милион сълзици тя ще да пророни
за откраднатите рожби свои!
Но изпод мокрите клепачи,
от капките горещи,
ще се раждат нови
вълшебства небесни - още по-искрящи!
А ние, в господарството ни звездно,
ще нехаем за драмите вселенски!
Ще ни е топло, весело и леко,
и ще се храним с любовта си!
Ах,крадец изкусен си -
без чеда първородни
горката месечина остави,
за да откраднеш мойте устни!
От любов чудеса сътвори
и за себе си създаде богиня,
която с отблясък засенчи луната!
Но в звездните нощи
бродят самотни много крадци...
За своето място до мене
внимавай!
Може някой влюбен мъж да ми подари
всички планети!
Или пък да се осмели да преброи
песъчинките морски...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славова Все права защищены
Много ти благодаря за отговора!Много си готина и мила!Стиховете ти са наистина върховни!Такова вдъхновение, такава сила и мощ, толкова любов, чистота и свобода! Красотата те завладява!
