Среднощна обич
Обичам нощите,
които прекарвам с теб.
Мисълта да бъда в ръцете ти
ме изгаря.
Всяко твое
следващо докосване
оставя спомени
по кожата ми.
Чертаеш пътечки,
играеш с косите ми.
И така цяла нощ
прекарвам с теб.
Времето минава неусетно,
слънцето се прокрадва бавно
през завесите.
Трябва да тръгвам,
любов,
довечера пак ще дойда.
За да чертаеш
по дланите ми
пътеки без край.
10.07.2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Иванова Всички права запазени