Обичам нощите,
които прекарвам с теб.
Мисълта да бъда в ръцете ти
ме изгаря.
Всяко твое
следващо докосване
оставя спомени
по кожата ми.
Чертаеш пътечки,
играеш с косите ми.
И така цяла нощ
прекарвам с теб.
Времето минава неусетно,
слънцето се прокрадва бавно
през завесите.
Трябва да тръгвам,
любов,
довечера пак ще дойда.
За да чертаеш
по дланите ми
пътеки без край.
10.07.2017 г.
© Габриела Иванова Всички права запазени