5.06.2022 г., 11:26

Среднощна обич

442 0 0

Обичам нощите,

които прекарвам с теб.

Мисълта да бъда в ръцете ти

ме изгаря.

Всяко твое 

следващо докосване

оставя спомени

по кожата ми.

Чертаеш пътечки, 

играеш с косите ми.

И така цяла нощ

прекарвам с теб.

Времето минава неусетно,

слънцето се прокрадва бавно

през завесите.

Трябва да тръгвам,

любов,

довечера пак ще дойда.

За да чертаеш

по дланите ми

пътеки без край.

 

10.07.2017 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...