Обичам нощите,
които прекарвам с теб.
Мисълта да бъда в ръцете ти
ме изгаря.
Всяко твое
следващо докосване
оставя спомени
по кожата ми.
Чертаеш пътечки,
играеш с косите ми.
И така цяла нощ
прекарвам с теб.
Времето минава неусетно,
слънцето се прокрадва бавно
през завесите.
Трябва да тръгвам,
любов,
довечера пак ще дойда.
За да чертаеш
по дланите ми
пътеки без край.
10.07.2017 г.
© Габриела Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
