5 июн. 2022 г., 11:26

Среднощна обич

445 0 0

Обичам нощите,

които прекарвам с теб.

Мисълта да бъда в ръцете ти

ме изгаря.

Всяко твое 

следващо докосване

оставя спомени

по кожата ми.

Чертаеш пътечки, 

играеш с косите ми.

И така цяла нощ

прекарвам с теб.

Времето минава неусетно,

слънцето се прокрадва бавно

през завесите.

Трябва да тръгвам,

любов,

довечера пак ще дойда.

За да чертаеш

по дланите ми

пътеки без край.

 

10.07.2017 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...