26.04.2007 г., 9:36

Среднощна песен

714 0 1
Мигли дълги, черен лист хартия,
топъл нежен аромат.
В тъмна нощ се те попиват,
те показват своят цвят.
Две очи - бездънни ями -
гледат скришно, тайничко дори.
Те запазват нежни тайни,
нощта закрива абаносовите им сълзи.
До мен във този тъмен свят долита
мирис на спокойна и покорна сладост.
Светът във нови дрехи се облича
и забравя да живее.
Чувам тих камбанен звън,
звън на песен и копнежи.
Аз те чакам там - отвън,
чакам този стон да забележиш.
На устните се спря въздишка,
замисли се и се опита да се върне, но не успя.
Стовари се и се разплиска,
неовладяна от мига.
Разнуди този сън измислен,
ограби тази тишина.
Звукът беше толкова изчистен,
че разчупи харизмата на нощта.
Въздишката умря във звук, а звукът, чудно стенещ,
извиси се в страстен глас.
Гласът започна да се рее,
започна да напира песента.
Устните изгаряха греховно,
изпяваха своята съдба.
Следваха нотите си безусловно,
изследваха своята душа.
Потъваха в собствената си песен,
нямаха катинар, нямаха пощада.
Те рисуваха собствената си есен,
те подариха на нощта промяна.
Ръкомахаше ръцете си диригентно,
рисуваше с тях като художник.
Но това не беше тъй коректно,
тя искаше да купи, да запази този миг.
Тя рисува мечтите и копнежи,
неспирно желани нощ след нощ.
В нощта вкопчени и вплетени,
тя издига своя вожд.
Тялото се разтреперва бурно,
разтреперено от силата на песента.
Вече нямаше в това нищо абсурдно,
нямаше значение, че пее сама.
Тя така и не спря да пее
в дълбините на студа.
Така и не разбра, че времето е спряло,
така и не разбра, че разруши нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...