Среднощна рисунка
Студът те нарисува на прозореца.
Среднощна фея с рокля на звезди.
Една вълшебна, тиха безпризорница,
оставила в душата ми следи.
И аз, съня разлистил, като страница,
пристъпих до стъклото онемял.
Дали си ми съдбовната избраница,
която сам дори не бих избрал?
В декември ли да виждам чудотвореца
как с четката си вятърна свисти,
и в прозата на зъзнещите хорица
вълшебства от поезия шепти?
Или - до дни затворила кориците -
годината сбогуващо твори?
Загърбила гласа на синоптиците -
от сняг готова жар да разгори...
Не бе студът... А нощното ми взиране.
Дъхът, събудил остров от искри.
И с капчици, които нямат спиране,
любов те нарисува и изтри...
(Неиздъхнали спомени)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
