valqka (Валентин Василев)
517 2126
12.09.2019 г., 10:35 ч.

Среднощна среща 

  Поезия
453 0 1

 

Това небе над мен,
което ме зове,
таз земя под мен,
която тъй ме иска,
тази нощ пред мен,
като опнато въже
и таз душа във мен,
където самотата плиска...
Тъй прикован на своя кръст
вися разпнат и безтегловен,
не Христос, а човек от пръст,
смъртен, временен, фриволен.
Животът ми, привел
стария си гръб,
безочливо ме гледа –
като спомен...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??