valqka (Валентин Василев)
515 2124
Sep 12, 2019, 10:35 AM

Среднощна среща 

  Poetry
515 0 1

 

Това небе над мен,
което ме зове,
таз земя под мен,
която тъй ме иска,
тази нощ пред мен,
като опнато въже
и таз душа във мен,
където самотата плиска...
Тъй прикован на своя кръст
вися разпнат и безтегловен,
не Христос, а човек от пръст,
смъртен, временен, фриволен.
Животът ми, привел
стария си гръб,
безочливо ме гледа –
като спомен...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??