tanq_mezeva (Таня Мезева)
1593 21318
12.05.2023 г., 17:53 ч.  

Среднощна веселба 

  Поезия » За деца
351 2 4

 

Щом се стъмни и луната изгря,

килерът ни сякаш в миг оживя.

От пълния кош догоре с играчки

смях се дочу, изпълнен с` закачки.

Първо глава си подаде Мечето -

малкото, пухено, снощи което

Петьо – юнакът в килера остави

и щракна резето, без да се бави.

После от коша Зайко изскочи,

сбърчил нослето, но с пръстче посочи

малката Слонка с хобот до земи,

негов другар във детски игри.

Тя пък извика Лисанката рижа,

която се бе измъкнала скришом

от детската стая тихо на пръсти

със своите малки крачета чевръсти.

Бяла Писанка издърпа мишле

с лапичка мека за тънко вратле

и щом се на пода те озоваха,

в топла прегръдка валс заиграха.

Зайчето... Слонка покани на танц.

Мечо пък леко на бавен каданс

близна на Лиска леко нослето

и разтанцува й с обич сърцето.

Стана забава. Игра. Веселба.

Скачаха. Пяха. Та чак сутринта,

Слънчо когато очи си отвори,

сладко заспаха добрите герои.

 

12.05.2023

Из бъдещата ми детска стихосбирка "Повярвай в чудесата".

 

 

 

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По детски весело и закачливо! Хубаво е!
  • Харесва ми!
  • 🙃
    Поздравявам те.
  • "Слънчо когато очи си отвори,
    сладко заспаха добрите герои"
    И не разбраха: щом дойде деня.
    с него пристига една новина:
    Някой пораснал е малко нощес.
    Аз пък ще вдигна наздравица в чест
    на нейната пълна с таланти душа.
    Наздраве, Таничка! (Дано да не греша)
Предложения
: ??:??