Среднощна веселба
Щом се стъмни и луната изгря,
килерът ни сякаш в миг оживя.
От пълния кош догоре с играчки
смях се дочу, изпълнен с` закачки.
Първо глава си подаде Мечето -
малкото, пухено, снощи което
Петьо – юнакът в килера остави
и щракна резето, без да се бави.
После от коша Зайко изскочи,
сбърчил нослето, но с пръстче посочи
малката Слонка с хобот до земи,
негов другар във детски игри.
Тя пък извика Лисанката рижа,
която се бе измъкнала скришом
от детската стая тихо на пръсти
със своите малки крачета чевръсти.
Бяла Писанка издърпа мишле
с лапичка мека за тънко вратле
и щом се на пода те озоваха,
в топла прегръдка валс заиграха.
Зайчето... Слонка покани на танц.
Мечо пък леко на бавен каданс
близна на Лиска леко нослето
и разтанцува й с обич сърцето.
Стана забава. Игра. Веселба.
Скачаха. Пяха. Та чак сутринта,
Слънчо когато очи си отвори,
сладко заспаха добрите герои.
12.05.2023
Из бъдещата ми детска стихосбирка "Повярвай в чудесата".
© Таня Мезева All rights reserved.
