Щом се стъмни и луната изгря,
килерът ни сякаш в миг оживя.
От пълния кош догоре с играчки
смях се дочу, изпълнен с` закачки.
Първо глава си подаде Мечето -
малкото, пухено, снощи което
Петьо – юнакът в килера остави
и щракна резето, без да се бави.
После от коша Зайко изскочи,
сбърчил нослето, но с пръстче посочи
малката Слонка с хобот до земи,
негов другар във детски игри. ...