Всичко е заради любовта,
която убива, която разсмива.
Именно заради нея, любовта,
която истината ни разкрива.
Пееха се тези думи нежни,
в песен, пратена от теб.
Няма нищо мило в дните днешни,
само скръб, далеч от теб.
Да видя взирам се в далечината
за очите сиви и студени.
Няма помен в тях от топлината,
сега са само тъжни, уморени.
Търсят си те жертвата поредна
В тях отново грейва плам.
Аз пък тихо ще поседна,
защото резултата знам.
Усмивка и любовна песен.
Много чар и секс - безчувствен.
Като слънце в късна есен,
кратък и безвкусен.
Получи ме за кратка нощ.
Получи ти трофея и щастлив си.
Вярваш, че над мене имаш мощ.
Ще се върна, ако искаш. Убеден си!
Нуждата всяка да имаш - това е твойта дрога.
Само с мен, обаче, няма да повториш.
Още чувствам те, но няма. Ще съм силна. Мога!
И след време, знам, за прошка ще ме молиш!
© Лекса Джорджис Всички права запазени