Среднощни монолози
(на Л.Л.)
„Кой би искал – болката да е всеки ден
в душата му, нима е спътник земен
и без да пита, се настанява трайно
в сърцата ни?
Толкова ли сме вече износени и разбити?”
- попита ме веднъж приятел, облякъл се
с годините в премяна на заучено
дрогираната безнадеждност.
Замислено му казах - поспри се, не гневи се,
помоли се Богу, задай му вечните въпроси ...