Вземи сърцето ми смутено, девойко нежна от Шираз -
и Самарканд, и Бухара ще дам за бенката ти аз.
Хафез
Постой до мен на чаша тъмно вино
и всички свои болки забрави!
Луната - сребърен чертог за двама,
разрошва вятър нощните коси.
Какво да дам за твоята усмивка?
И стигат ли ти Варна и Бургас?
Как странно с тебе роли разменихме...
Аз имам само черноока страст.
И в длани виното е приютено. ...