Среднощно
Вземи сърцето ми смутено, девойко нежна от Шираз -
и Самарканд, и Бухара ще дам за бенката ти аз.
Хафез
Постой до мен на чаша тъмно вино
и всички свои болки забрави!
Луната - сребърен чертог за двама,
разрошва вятър нощните коси.
Какво да дам за твоята усмивка?
И стигат ли ти Варна и Бургас?
Как странно с тебе роли разменихме...
Аз имам само черноока страст.
И в длани виното е приютено.
Животът се изнизва покрай нас...
А някога дали ще поумнея?
Не искам мъката да има власт!
Вземи сега сърцето ми смутено -
то в ритъм с твоето да затупти!
Нощта преваля вече, иде изгрев -
прегръщайки се, нека да заспим!
За тебе аз пак Хафез препрочетох.
И писах - неизвестен Аноним.
© Аноним All rights reserved.
Ето откъде идва псевдонимът ти. 
