anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Mar 30, 2008, 9:00 PM

Среднощно 

  Poetry » East forms
1176 0 6

Вземи сърцето ми смутено, девойко нежна от Шираз -

и Самарканд, и Бухара ще дам за бенката ти аз.

Хафез

 

Постой до мен на чаша тъмно вино

и всички свои болки забрави!

 

Луната - сребърен чертог за двама,

разрошва вятър нощните коси.

 

Какво да дам за твоята усмивка?

И стигат ли ти Варна и Бургас?

 

Как странно с тебе роли разменихме...

Аз имам само черноока страст.

 

И в длани виното е приютено.

Животът се изнизва покрай нас...

 

А някога дали ще поумнея?

Не искам мъката да има власт!

 

Вземи сега сърцето ми смутено -

то в ритъм с твоето да затупти!

 

Нощта преваля вече, иде изгрев -

прегръщайки се, нека да заспим!

 

За тебе аз пак Хафез препрочетох.

И писах - неизвестен Аноним.

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??