anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
30 мар. 2008 г., 21:00

Среднощно 

  Поэзия » Восточные формы
1177 0 6

Вземи сърцето ми смутено, девойко нежна от Шираз -

и Самарканд, и Бухара ще дам за бенката ти аз.

Хафез

 

Постой до мен на чаша тъмно вино

и всички свои болки забрави!

 

Луната - сребърен чертог за двама,

разрошва вятър нощните коси.

 

Какво да дам за твоята усмивка?

И стигат ли ти Варна и Бургас?

 

Как странно с тебе роли разменихме...

Аз имам само черноока страст.

 

И в длани виното е приютено.

Животът се изнизва покрай нас...

 

А някога дали ще поумнея?

Не искам мъката да има власт!

 

Вземи сега сърцето ми смутено -

то в ритъм с твоето да затупти!

 

Нощта преваля вече, иде изгрев -

прегръщайки се, нека да заспим!

 

За тебе аз пак Хафез препрочетох.

И писах - неизвестен Аноним.

© Аноним Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??