тонита (Антония ИВАНОВА)
5 1
21.10.2022 г., 15:24 ч.

Среднощно 

  Поезия
228 1 2

Броеница от въпроси са безсънията,

сурнала се в улея на острото длето-

що дълбае ли, гризе ли...

лоното на нашта беззаботност.

 

Окръглената мисъл отброява

как, защо и за какво...

и после пак и докога...

ще сурка недохранените питанки.

 

Часът на зимата протяжен,

окъпан в ледена тъма,

разресва си косите

с гребен от безкрайна самота.

 

И точно тук във времето

на непонятните неща

очите ти избодени, не са обнадеждени

от стрелките на часовника.

 

Пропаднал си в безвремеие,

където от тишината само те боли

и тихо свита на кравай

душата ти люлее се над бездната на буйството.

 

Петел пропява в часът на караконджула,

когато си на стъпката проваляне

и драсва с нокът орисията

да си и алфа и омегата на персоната човек.

© Антония ИВАНОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??