Среднощно
446
1
2
Броеница от въпроси са безсънията,
сурнала се в улея на острото длето-
що дълбае ли, гризе ли...
лоното на нашта беззаботност.
Окръглената мисъл отброява
как, защо и за какво...
и после пак и докога...
ще сурка недохранените питанки.
Часът на зимата протяжен,
окъпан в ледена тъма,
разресва си косите
с гребен от безкрайна самота.
И точно тук във времето
на непонятните неща
очите ти избодени, не са обнадеждени
от стрелките на часовника.
Пропаднал си в безвремеие,
където от тишината само те боли
и тихо свита на кравай
душата ти люлее се над бездната на буйството.
Петел пропява в часът на караконджула,
когато си на стъпката проваляне
и драсва с нокът орисията
да си и алфа и омегата на персоната човек.
© Антония ИВАНОВА All rights reserved.
