Среднощно кафе
Тревогите отекват в мислите
и тревожно ме будят –
среднощното кафе
ми е спасение
и в тишината на нощта
улавям все по-бързия
ритъм на сърцето си...
Но все повече горчи кафето,
дори с две, три лъжички захар...
сама в нощното си бдение,
сред ореола от звезди
и лунен вятър...
Ела, седни до мен да ти разкажа
за дните – където всичко в тях
бе тъй кристално чисто!
За едно прекрасно слънчево момиче
което си мечтаеше за светло бъдеще!
Сега живея в измислена реалност...
и все така си мисля, че света е тъй прекрасен!
Но той те мачка погубвайки мечтите
и спира ти дъха от толкоз много злоба!
Страхувам се, че все повече лъжите се оплитат
в непробиваемата стена на нашето мълчание...
Ела, седни до мен да ти разкажа
за болката в сърцето и душата си...
За прекършените изкривени истини
в сегашната реалност на живота...
А сега нека помълчим –
сред ореола от звезди
и лунен вятър...
Допивам си кафето и ще чакам изгрева...
И там някъде в мислите си ще полетя
с мечтите си и ще сътворя вълшебства!
Катя Джамова
5.05.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
