16.05.2018 г., 9:07 ч.

Среднощно кафе 

203 4 10

© Катя Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Izumrudkata (Катя)
    Руми, благодаря ти за хубавия коментар!
  • rumbic (Руми)
    Ти вече си сътворила вълшебство, като си написала тези прекрасни и завладяващи редове! Поздрав и от мен, Кате!
  • Izumrudkata (Катя)
    Иван, благодаря ти за хубавия коментар и пожелания!
    Пожелавам ти вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Mitvans (Иван Митов)
    Хареса ми стиха ти, Катя Една чистосърдечна изповед. Стаената болка в сърцето и душата. Надеждата е тази , която крепи човека, че все някога и над неговия дом ще изгрее слънце и мечтите му, за споделено с друго сърце, щастие ще се сбъднат! Пожелавам ти щастието и любовта да почукат на твоята врата.
    Поздравления!
  • Izumrudkata (Катя)
    Младене, благодаря ти за прекрасния коментар!
    Наде, благодаря ти!
    Стойчо,благодаря ти! Така е винаги трябва да има надежда!
    Маргарита и Гавраил благодаря ви за хубавите коментари!
    Мили приятели благодаря ви от сърце, че споделихте с мен
    среднощното ми кафе сред ореола от звезди и лунен вятър...
    Пожелавам ви една вълшебна творческа вечер и много успехи!
    Но все по - често чувам как душата ми плаче...
    отронена въздишка е в шепите на вятъра,
    отронена сълза напира да се слее -
    с историята на времето и живата ни памет...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Среднощно кафе.Там където се срещат мечтите с изстраданото ни настояще.
    Поздрав от мен!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    Катя, страхотна творба! Поздрав! Лъжите, които се преплитат в стена ми навяха спомен за една книга. В нея имаше „ къща плетарка” и в нея живееха най- чистите хора! Тази мисъл стопли душата ми. Благодаря.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    И все пак изгревите те очакват!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Хубаво е, Кате! Много!
  • vega666 (Младен Мисана)
    Среднощното кафе е реален символ на бдението между две реалности - тази на грубия живот и другата - на най-фините чувства и въжделения, на светли спомени и мечти, и на поетични търсения. Тъй като много често изпадам в ситуацията на Лирическата, от първа ръка мога да оценя поезията в горните редове. Защото я изпитвам и на собствен гръб, залутан в безизходицата, и компенсиращ с любимото изкуство. Поздравление, Катя!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.