Среднощно сияние
"Навън е непрогледна мрачина..."
... когато се събудиш в тъмна нощ,
от лунното сияние лазурно,
приказна мечта, сбъднато желание,
мислиш си - те са там - звездите чудни,
чакат само твоя зов...
Но изведнъж разбираш - това е само блян...
оказваш се напълно сам в небесната тъма,
разбираш - там няма никого сега...
потъваш в мисли, унес от тъга...
нощта превръща се в безкрай, изчезва мигом онзи рай... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация