Среднощно танго
Среднощно танго
Пред църквата площада...Полунощ е...
...И само ние влюбени, отнесени...
Целувам те задъхан...Шепнеш: още..
Звездите гледат, върху нас надвесени...
Съвсем нарядко някой преминава,
загледа се и продължи си пътя,
че сам върви навярно съжалява
и може би гнети го болка тъпа...
С внезапен повей Вятърът донася
от някъде мелодия вълшебна,
звездите облак заблуден загася-
с очакване ти в здрача ме погледна.
С мелодия далечна, позабравена
(мелодия от старите любови)
едно танго дойде сега не канено
със стари страсти, но разпали нови...
И там във полунощ и на площада,
когато те поканих да танцуваме
и Вятърът дори се изненада,
макар че със полата ти лудуваше...
С теб влязохме във резонанс и ето:
усещах как с дихателния ритъм
докосваш ме с гърди и при което
аз твърдостта им можех да изпитам...
...Танцувахме във унес, несъзнателно
и нищо, че с полата ти играеше,
но колко са в страстта очарователни
бедрата ти, той Вятърът, не знаеше!..
Но аз усещах сладостната тръпка
на тяхната енергия стаена
при всяка по-засилена прегръдка,
когато ти притискаше ги в мене...
А Времето, във тая нощ излишно,
спотайваше се в ъглите на тъмно,
но радваше се то макар и скришно
на нашата безпаметност безсънна...
...И все така в амнезия чаровна,
по-прелестна от нея аз не зная,
танцувахме (това обаче помня!)
в танго среднощно на нощта до Края...
...И знам, че сме изглеждали абсурдни-
побъркани, навярно извънземни,
а ние бяхме само: млади, луди,
обсебени от страст и просто- земни!..
24.06.2010. д-р Коста Качев
Девин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
