29.02.2012 г., 9:58 ч.

Средновековен романс 

  Поезия » Любовна
841 0 2

 

Средновековен романс

 

 

„В градината тиха, в среднощния час

със свойта китара пак пея ти аз.

В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?

Стани, събуди се, при мене ела!

Нощта за любов е, а не е за сън -

чуй, страстно зове те китарният звън!"

 

В градината тиха, всред нощния мрак

девойка пристигна при рицаря драг.

Замлъкна китарният звън отведнъж

и спря се дъхът на щастливия мъж,

в ушите му ангел небесен запя,

в сърцето му лудо кръвта закипя...

 

А горе луната зад облак се скри,

целувката нежна за да не смути.

 

 

К. Костадинов

© Костадин Костадинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??