Средновековен романс
„В градината тиха, в среднощния час
със свойта китара пак пея ти аз.
В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?
Стани, събуди се, при мене ела!
Нощта за любов е, а не е за сън -
чуй, страстно зове те китарният звън!"
В градината тиха, всред нощния мрак
девойка пристигна при рицаря драг.
Замлъкна китарният звън отведнъж
и спря се дъхът на щастливия мъж,
в ушите му ангел небесен запя,
в сърцето му лудо кръвта закипя...
А горе луната зад облак се скри,
целувката нежна за да не смути.
К. Костадинов
© Костадин Костадинов Всички права запазени