Feb 29, 2012, 9:58 AM

Средновековен романс

  Poetry » Love
1.1K 0 2

 

Средновековен романс

 

 

„В градината тиха, в среднощния час

със свойта китара пак пея ти аз.

В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?

Стани, събуди се, при мене ела!

Нощта за любов е, а не е за сън -

чуй, страстно зове те китарният звън!"

 

В градината тиха, всред нощния мрак

девойка пристигна при рицаря драг.

Замлъкна китарният звън отведнъж

и спря се дъхът на щастливия мъж,

в ушите му ангел небесен запя,

в сърцето му лудо кръвта закипя...

 

А горе луната зад облак се скри,

целувката нежна за да не смути.

 

 

К. Костадинов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...