Feb 29, 2012, 9:58 AM

Средновековен романс

  Poetry » Love
1.1K 0 2

 

Средновековен романс

 

 

„В градината тиха, в среднощния час

със свойта китара пак пея ти аз.

В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?

Стани, събуди се, при мене ела!

Нощта за любов е, а не е за сън -

чуй, страстно зове те китарният звън!"

 

В градината тиха, всред нощния мрак

девойка пристигна при рицаря драг.

Замлъкна китарният звън отведнъж

и спря се дъхът на щастливия мъж,

в ушите му ангел небесен запя,

в сърцето му лудо кръвта закипя...

 

А горе луната зад облак се скри,

целувката нежна за да не смути.

 

 

К. Костадинов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...