29 февр. 2012 г., 09:58

Средновековен романс

1.1K 0 2

 

Средновековен романс

 

 

„В градината тиха, в среднощния час

със свойта китара пак пея ти аз.

В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?

Стани, събуди се, при мене ела!

Нощта за любов е, а не е за сън -

чуй, страстно зове те китарният звън!"

 

В градината тиха, всред нощния мрак

девойка пристигна при рицаря драг.

Замлъкна китарният звън отведнъж

и спря се дъхът на щастливия мъж,

в ушите му ангел небесен запя,

в сърцето му лудо кръвта закипя...

 

А горе луната зад облак се скри,

целувката нежна за да не смути.

 

 

К. Костадинов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Костадин Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...