Средства - Земя
Разправят колко им тежа
откакто съществуват.
Те вярват в своята лъжа.
Говоря им. Не чуват.
Отглеждам ги – деца.
Оставям да ме тровят.
Забравят техните сърца.
Умират. В мен ги ровят.
Нагоре гледат. И летят.
Пътуват. Идват и отиват,
и вярват – ще се преродят.
Едва ли! Няма да съм жива.
Е, как от пръст в пръстта
безпръстието ще ги храни?
Без почва, въздух и вода
живот у мен не ще остане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Безжичен, някак не ми се получават, напоследък, опитите да общувам с дългите изречения. Или аз не внимавам в картинката, или не я виждам ясно, или се притеснявам, да не излъжа себе си и хората, че нещата са такива, каквито ги виждам аз. Включително и смешните. Затова си мълча и от време-навреме скопосвам нещо кратко. Колкото да не забравя идеята. Мисля, че... 
