линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
10.08.2018 г., 9:21 ч.

Средства - Земя 

  Поезия » Друга
561 4 6

Разправят колко им тежа

откакто съществуват.

Те вярват в своята лъжа.

Говоря им. Не чуват.

 

Отглеждам ги – деца.

Оставям да ме тровят.

Забравят техните сърца.

Умират. В мен ги ровят.

 

Нагоре гледат. И летят.

Пътуват. Идват и отиват,

и вярват – ще се преродят.

Едва ли! Няма да съм жива.

 

Е, как от пръст в пръстта

безпръстието ще ги храни?

Без почва, въздух и вода

живот у мен не ще остане.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

* таро символът пентакли е символ на земята

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безжичен, някак не ми се получават, напоследък, опитите да общувам с дългите изречения. Или аз не внимавам в картинката, или не я виждам ясно, или се притеснявам, да не излъжа себе си и хората, че нещата са такива, каквито ги виждам аз. Включително и смешните. Затова си мълча и от време-навреме скопосвам нещо кратко. Колкото да не забравя идеята. Мисля, че... Да, обмислям го. Благодаря Ти!
  • Ще изчакам прозата (рядко се появява,ама мога да чакам, а пък ако е хумористична, още по-добре) - от стихове много не разбирам..., мисля... ...
  • Нека просто кажа: Благодаря Ви...
  • Много си права. Отново хубаво, дълбоко философско поетично произведение.
  • Интересни са твоите спомени и обогатяването им. Чета те по няколко пъти...
  • Дълбок стих, като река. А камъчета на дъното много... Скъпоценни...
Предложения
: ??:??