Разправят колко им тежа
откакто съществуват.
Те вярват в своята лъжа.
Говоря им. Не чуват.
Отглеждам ги – деца.
Оставям да ме тровят.
Забравят техните сърца.
Умират. В мен ги ровят.
Нагоре гледат. И летят.
Пътуват. Идват и отиват,
и вярват – ще се преродят.
Едва ли! Няма да съм жива.
Е, как от пръст в пръстта
безпръстието ще ги храни?
Без почва, въздух и вода
живот у мен не ще остане.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.