670301 (Павлина Гатева)
1387 361
21.07.2015 г., 14:58 ч.

Среща 

  Поезия » Друга
360 0 5

Кой би рекъл,
че тази непретенциозна къща
ще бъде нашето специално място?
Зад онзи ъгъл скрита, яркожълта, тухлена,
със дървен орнамент върху вратата.

Кой би помислил
тези вити стълби че поскърцват,
защото може би ни водят в рая?
И тази топлина в камината бумтяща
как кара ни да се събличаме, заруменяли!

Кой би решил,
че този аромат на синьо сирене ще завърти
главите, сякаш че сме влюбени хлапаци?
Та да се питаме защо ли в този полумрак за виното
докосваме със устни само чашите?

Кой би се осмелил
да проговори пръв за по-дълбоките неща
или, не дай си Боже, ласка да открадне? 
Ще гледам просто как във тъмното очите ти блестят
и как танцува с глътките Адамовата ябълка.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесвам стиховете ти - смели, провокативни и елегантни!
  • Хареса ми! При първа среща се мълчи и изучава!
  • Много хубав стих. И страхотни попадения с танца на Адамовата ябълка, и синьото сирене, и виното. Чак ми се иска пак да отскоча до Тулуза!
    Много е нежно и съвсем лекичко срамежливо смутени са героите.
  • Добро владеене на поетичната техника. Има какво да се прочете тук. Поздрави, Павлина!
  • Много любов открих в редовете и картината оживя пред очите ми!Поздравявам те!
Предложения
: ??:??