Среща
Кой би рекъл,
че тази непретенциозна къща
ще бъде нашето специално място?
Зад онзи ъгъл скрита, яркожълта, тухлена,
със дървен орнамент върху вратата.
Кой би помислил
тези вити стълби че поскърцват,
защото може би ни водят в рая?
И тази топлина в камината бумтяща
как кара ни да се събличаме, заруменяли!
Кой би решил,
че този аромат на синьо сирене ще завърти
главите, сякаш че сме влюбени хлапаци?
Та да се питаме защо ли в този полумрак за виното
докосваме със устни само чашите?
Кой би се осмелил
да проговори пръв за по-дълбоките неща
или, не дай си Боже, ласка да открадне?
Ще гледам просто как във тъмното очите ти блестят
и как танцува с глътките Адамовата ябълка.
© Павлина Гатева All rights reserved.
