Среща
Повиках всеки спомен... Поисках да се срещнем.
Да се погледнем честно… И те да чуят мен.
Дойдоха. Даже тези - от първата ни среща.
Разбирай – виртуална. Лицето ти не знам.
Подтиснато мълчахме. В началото бе празно...
Измъчена от мисли, не спазих етикет:
Да поговорим вече, че слънцето залязва…
Отвърнаха ми: Всъщност, ще продължим на свещ.
***
Развързаха камбанки. И разлюляха мрака.
Гласът им излетя – тържествено отронен...
За мен не е ли време? - прошепнах в тишината.
- Не! Живата любов не се превръща в спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
