Повиках всеки спомен... Поисках да се срещнем.
Да се погледнем честно… И те да чуят мен.
Дойдоха. Даже тези - от първата ни среща.
Разбирай – виртуална. Лицето ти не знам.
Подтиснато мълчахме. В началото бе празно...
Измъчена от мисли, не спазих етикет:
Да поговорим вече, че слънцето залязва…
Отвърнаха ми: Всъщност, ще продължим на свещ.
***
Развързаха камбанки. И разлюляха мрака.
Гласът им излетя – тържествено отронен...
За мен не е ли време? - прошепнах в тишината.
- Не! Живата любов не се превръща в спомен.
© Людмила Билярска All rights reserved.
Прегръщам те!
----
Благодаря ти, Ани! И аз се радвам на срещата ни! Изпращам ти своите сърдечни поздрави, мило момиче!
----
Радва ме коментарът ти, Васко! Благодаря ти за топлите думи! Чудесен си, както винаги! Светло започва новата ми седмица!
Поздрави и слънчице за теб!
----
Понеделник е. Отвън е бяло и студено. А, с вас е толкова топло и уютно, приятели! Една щастлива седмица пожелавам на всички! С обич!
-----