Замълчи, замълчи, замълчи...
щом говорят дъждът и листата
и градът тъй греховен заспи,
чуй словата на топлия вятър...
той говори за мир, за живот
и за някаква светла промяна,
и не пита кога и защо
под чадъра се срещнахме двама ...
© Теодора Драгиева Всички права запазени