8.01.2014 г., 13:27

Среща

757 0 9

 

 

Зад ъгъла на четиринайсти блок

продават щори, ключове и зеленчуци.

Плюс кварталната аптека,

малката пиячница

и магазин за дрехи и козметика.

Тиха съм.

И чакам тънките ти думи

да ме посрещнат с вятър.

А мъглата

танцува с мократа си рокля

по крайните квартали

и пристъпва бавно

към центъра на кошера от светофари.

Тръгвам си.

През булеварда,

после вляво,

минавам покрай павилиона с ядки,

напряко през площада

и на следващата пряка

завивам бързо вдясно.

Още колко време да те чакам?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ми като чакаш, стой на едно място, бе човек. Егати чакането.
  • чудничко
  • "и пристъпва бавно
    към центъра на кошера от светофари."

    Интересен маршрут.И удобен за скитане.
    Може някой случаен да спре,
    просто нещичко да те попита.
    И почти ще прилича на среща...
  • Поздрав за хубавото стихче!
  • Хареса ми този нетърпелив, несвъртлив маршрут

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...