Jan 8, 2014, 1:27 PM

Среща

  Poetry » Other
755 0 9

 

 

Зад ъгъла на четиринайсти блок

продават щори, ключове и зеленчуци.

Плюс кварталната аптека,

малката пиячница

и магазин за дрехи и козметика.

Тиха съм.

И чакам тънките ти думи

да ме посрещнат с вятър.

А мъглата

танцува с мократа си рокля

по крайните квартали

и пристъпва бавно

към центъра на кошера от светофари.

Тръгвам си.

През булеварда,

после вляво,

минавам покрай павилиона с ядки,

напряко през площада

и на следващата пряка

завивам бързо вдясно.

Още колко време да те чакам?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепър Формаджи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ми като чакаш, стой на едно място, бе човек. Егати чакането.
  • чудничко
  • "и пристъпва бавно
    към центъра на кошера от светофари."

    Интересен маршрут.И удобен за скитане.
    Може някой случаен да спре,
    просто нещичко да те попита.
    И почти ще прилича на среща...
  • Поздрав за хубавото стихче!
  • Хареса ми този нетърпелив, несвъртлив маршрут

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...