Защо ли не ме погледна?

Не се усмихна,

дума не отрони?

Защо обърна гръб?

Да не би да се страхуваш

от чувствата си ти,

от страх да забленуваш

за отминалите дни...

След тази среща-миг,

ти мислите ми пак запълни...

Зърнах позабравен лик

и обляна от вълна гореща,

на крака едва се задържах

и да продумам не посмях...

Май и аз се страхувам,

щом сърцето се бунтува,

но трябва разумът да надделява,

страстни чувства завилнели,

с мъка тях преодолява

спомени, годините отвели...

Години, като птици отлетели...