3.06.2010 г., 18:10

Среща

783 0 0

Ставам рано и нямам търпение

да се срещнем отново със теб.

С две ръце да се гушна трепереща,

да ме милваш до сетния дъх.


Ставам рано и гледам часовника,

времето бавно следи своя ход.

Няма милост, не бърза проклетото,

сякаш срещата вече е факт.


И щастлива съм, и лъчезарна,

че отново видях те сред хората.

Бе пораснал, но беше забравил

да изтриеш любимия образ.


Идва време за срещата чакана.

Пеят птици, небето сияе.

Тръгвам бързо и моля се цялата

да ме чакаш с любов неподправена.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Бунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...