Ставам рано и нямам търпение
да се срещнем отново със теб.
С две ръце да се гушна трепереща,
да ме милваш до сетния дъх.
Ставам рано и гледам часовника,
времето бавно следи своя ход.
Няма милост, не бърза проклетото,
сякаш срещата вече е факт.
И щастлива съм, и лъчезарна,
че отново видях те сред хората.
Бе пораснал, но беше забравил
да изтриеш любимия образ.
Идва време за срещата чакана.
Пеят птици, небето сияе.
Тръгвам бързо и моля се цялата
да ме чакаш с любов неподправена.
© Диана Бунева Всички права запазени