28.11.2011 г., 0:28

Среща

1.3K 0 3

Щом аз нея зърнах,

веднага очи отвърнах,

понеже тя беше прекрасна,

а аз не исках да се захласна

по нейната красота,

но така тайнствена мразота.

 

Аз обичам я, така е,

но тя не иска сега с мен да се занимае,

има вече друго момче в живота ù

отнемайки живота ми...

 

Щом ги видях заедно,

тялото ми потрепна незнайно,

но, уви, с мъка голяма

появи се усмивката ми пряма.

 

Но аз няма никога да се откажа,

нито на някого за това да кажа,

дори и да коства душата ми,

независимо от цената ù.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...