Щом аз нея зърнах,
веднага очи отвърнах,
понеже тя беше прекрасна,
а аз не исках да се захласна
по нейната красота,
но така тайнствена мразота.
Аз обичам я, така е,
но тя не иска сега с мен да се занимае,
има вече друго момче в живота ù
отнемайки живота ми...
Щом ги видях заедно,
тялото ми потрепна незнайно,
но, уви, с мъка голяма
появи се усмивката ми пряма.
Но аз няма никога да се откажа,
нито на някого за това да кажа,
дори и да коства душата ми,
независимо от цената ù.
© Константин Димитров Всички права запазени