Nov 28, 2011, 12:28 AM

Среща

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Щом аз нея зърнах,

веднага очи отвърнах,

понеже тя беше прекрасна,

а аз не исках да се захласна

по нейната красота,

но така тайнствена мразота.

 

Аз обичам я, така е,

но тя не иска сега с мен да се занимае,

има вече друго момче в живота ù

отнемайки живота ми...

 

Щом ги видях заедно,

тялото ми потрепна незнайно,

но, уви, с мъка голяма

появи се усмивката ми пряма.

 

Но аз няма никога да се откажа,

нито на някого за това да кажа,

дори и да коства душата ми,

независимо от цената ù.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...