Отново си на острова попътен
и чувствата отминали зовеш.
Пред спомена, от времето закътан,
в нощта порочна ти ще спреш.
Не вярвам вече в любовта крилата -
за миг събрала нежност и мечти.
Защото блатото на самотата
надежди рухнали ще приюти...
© Иван Миланов Шопов Всички права запазени