Здравей! Радвам се да те видя.

Или всъщност... излъгах, прости.

Истината е, че не искам да те обидя,

а всичко друго са куп лъжи.

Какво те води тук, толкоз време мина, как си, кажи?

Аз ли? Добре съм, добре съм, но... както и да е, разкажи.

Изглеждам ти унила ли? - Ами! Не, не е така.

Познаваш ме, да - пак излъгах. Ти позна.

Меланхолия обзела ме е, безразличен е за мен света.

Не бях такава казваш - да. Не бях, но ето ме - унила, уморена и сама.

Помниш моят свят, нали? Сега го няма, останаха от него само руини.

Защо така? Не знам. Не знам. Тежко ми стана да го нося сама.

Да вярвам, да се боря... много ми дотежа!

Прости ми, извинявай, че те занимавам с тез неща.

Аз не съм онази същата, а как бих искала да бъда тя...

Е... хайде, ще вървя. А ти... помни ме такава, каквато бях

и в себе си ме запази. Дано. И пак ще излъжа - радвам се, че те видях.

Върви. Дал ти Бог добро!