Feb 27, 2010, 7:28 PM

Среща

  Poetry
706 1 1

Здравей! Радвам се да те видя.

Или всъщност... излъгах, прости.

Истината е, че не искам да те обидя,

а всичко друго са куп лъжи.

Какво те води тук, толкоз време мина, как си, кажи?

Аз ли? Добре съм, добре съм, но... както и да е, разкажи.

Изглеждам ти унила ли? - Ами! Не, не е така.

Познаваш ме, да - пак излъгах. Ти позна.

Меланхолия обзела ме е, безразличен е за мен света.

Не бях такава казваш - да. Не бях, но ето ме - унила, уморена и сама.

Помниш моят свят, нали? Сега го няма, останаха от него само руини.

Защо така? Не знам. Не знам. Тежко ми стана да го нося сама.

Да вярвам, да се боря... много ми дотежа!

Прости ми, извинявай, че те занимавам с тез неща.

Аз не съм онази същата, а как бих искала да бъда тя...

Е... хайде, ще вървя. А ти... помни ме такава, каквато бях

и в себе си ме запази. Дано. И пак ще излъжа - радвам се, че те видях.

Върви. Дал ти Бог добро!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...