27 февр. 2010 г., 19:28

Среща

712 1 1

Здравей! Радвам се да те видя.

Или всъщност... излъгах, прости.

Истината е, че не искам да те обидя,

а всичко друго са куп лъжи.

Какво те води тук, толкоз време мина, как си, кажи?

Аз ли? Добре съм, добре съм, но... както и да е, разкажи.

Изглеждам ти унила ли? - Ами! Не, не е така.

Познаваш ме, да - пак излъгах. Ти позна.

Меланхолия обзела ме е, безразличен е за мен света.

Не бях такава казваш - да. Не бях, но ето ме - унила, уморена и сама.

Помниш моят свят, нали? Сега го няма, останаха от него само руини.

Защо така? Не знам. Не знам. Тежко ми стана да го нося сама.

Да вярвам, да се боря... много ми дотежа!

Прости ми, извинявай, че те занимавам с тез неща.

Аз не съм онази същата, а как бих искала да бъда тя...

Е... хайде, ще вървя. А ти... помни ме такава, каквато бях

и в себе си ме запази. Дано. И пак ще излъжа - радвам се, че те видях.

Върви. Дал ти Бог добро!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...