10.08.2014 г., 11:08 ч.

Среща 

  Поезия
402 0 3

Вървя по ръба на вълнàта

в морето на мойта душа.

Оставям следите в сланата...

Ръцете с дъха си суша.

 

Очите в мъглата си губя.

Навлизам във тъмен тунел.

Във крачка и мислите скубя...

Захвърлям износен шинел.

 

И търся свещица в тунела -

за други да съм светлина.

Съдбата ми - нещо отнела,

ще върне във мен топлина.

 

През този тунел ще премина,

макар и във тъмно дори

и с теб ще се видим двамина

оттатък във ранни зори.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??