Среща
Вървя по ръба на вълнàта
в морето на мойта душа.
Оставям следите в сланата...
Ръцете с дъха си суша.
Очите в мъглата си губя.
Навлизам във тъмен тунел.
Във крачка и мислите скубя...
Захвърлям износен шинел.
И търся свещица в тунела -
за други да съм светлина.
Съдбата ми - нещо отнела,
ще върне във мен топлина.
През този тунел ще премина,
макар и във тъмно дори
и с теб ще се видим двамина
оттатък във ранни зори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
