Вървя по ръба на вълнàта
в морето на мойта душа.
Оставям следите в сланата...
Ръцете с дъха си суша.
Очите в мъглата си губя.
Навлизам във тъмен тунел.
Във крачка и мислите скубя...
Захвърлям износен шинел.
И търся свещица в тунела -
за други да съм светлина.
Съдбата ми - нещо отнела,
ще върне във мен топлина.
През този тунел ще премина,
макар и във тъмно дори
и с теб ще се видим двамина
оттатък във ранни зори.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
