Вървя по ръба на вълнàта
в морето на мойта душа.
Оставям следите в сланата...
Ръцете с дъха си суша.
Очите в мъглата си губя.
Навлизам във тъмен тунел.
Във крачка и мислите скубя...
Захвърлям износен шинел.
И търся свещица в тунела -
за други да съм светлина.
Съдбата ми - нещо отнела,
ще върне във мен топлина.
През този тунел ще премина,
макар и във тъмно дори
и с теб ще се видим двамина
оттатък във ранни зори.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
