13.09.2013 г., 20:58  

Среща

515 1 0


Ако някога се срещнем по пътя,
Потънал в прах и лъжи,
Ще ме погледнеш ли в очите
 И ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Дали ще ме целунеш жадно
Под огромното синьо небе,
Ще ме прегърнеш ли страстно,
 Както преди до бурното море?
 Дали пламъкът ще се запали
Или всичко пепел е сега,
Ще помниш ли още лика ми,
Който сънуваше в нощта?
Дали ще ми стиснеш ръката,
 Която нежно галеше преди
Или ще се обърнеш безпощадно,
И ще продължиш по пътя си ти?
Между нас гореше любов голяма,
но съдбата пътищата наши раздели,
 сега сме без души и двама
търсим път да ни сближи.
Поне приятелство да има
 Любов - не знаем за това,
 И когато някога се срещнем,
 Да кажеш ”Здравей, нима не ме позна?”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...