13.09.2013 г., 20:58  

Среща

517 1 0


Ако някога се срещнем по пътя,
Потънал в прах и лъжи,
Ще ме погледнеш ли в очите
 И ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Дали ще ме целунеш жадно
Под огромното синьо небе,
Ще ме прегърнеш ли страстно,
 Както преди до бурното море?
 Дали пламъкът ще се запали
Или всичко пепел е сега,
Ще помниш ли още лика ми,
Който сънуваше в нощта?
Дали ще ми стиснеш ръката,
 Която нежно галеше преди
Или ще се обърнеш безпощадно,
И ще продължиш по пътя си ти?
Между нас гореше любов голяма,
но съдбата пътищата наши раздели,
 сега сме без души и двама
търсим път да ни сближи.
Поне приятелство да има
 Любов - не знаем за това,
 И когато някога се срещнем,
 Да кажеш ”Здравей, нима не ме позна?”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...