Sep 13, 2013, 8:58 PM  

Среща

  Poetry » Love
516 1 0


Ако някога се срещнем по пътя,
Потънал в прах и лъжи,
Ще ме погледнеш ли в очите
 И ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Дали ще ме целунеш жадно
Под огромното синьо небе,
Ще ме прегърнеш ли страстно,
 Както преди до бурното море?
 Дали пламъкът ще се запали
Или всичко пепел е сега,
Ще помниш ли още лика ми,
Който сънуваше в нощта?
Дали ще ми стиснеш ръката,
 Която нежно галеше преди
Или ще се обърнеш безпощадно,
И ще продължиш по пътя си ти?
Между нас гореше любов голяма,
но съдбата пътищата наши раздели,
 сега сме без души и двама
търсим път да ни сближи.
Поне приятелство да има
 Любов - не знаем за това,
 И когато някога се срещнем,
 Да кажеш ”Здравей, нима не ме позна?”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...