13 сент. 2013 г., 20:58  

Среща

513 1 0


Ако някога се срещнем по пътя,
Потънал в прах и лъжи,
Ще ме погледнеш ли в очите
 И ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Дали ще ме целунеш жадно
Под огромното синьо небе,
Ще ме прегърнеш ли страстно,
 Както преди до бурното море?
 Дали пламъкът ще се запали
Или всичко пепел е сега,
Ще помниш ли още лика ми,
Който сънуваше в нощта?
Дали ще ми стиснеш ръката,
 Която нежно галеше преди
Или ще се обърнеш безпощадно,
И ще продължиш по пътя си ти?
Между нас гореше любов голяма,
но съдбата пътищата наши раздели,
 сега сме без души и двама
търсим път да ни сближи.
Поне приятелство да има
 Любов - не знаем за това,
 И когато някога се срещнем,
 Да кажеш ”Здравей, нима не ме позна?”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...