По дяволите! Кръчмата е наша,

но ние с тебе вече сме си чужди.

Дошли сме да изпием тук по чаша,

но струва ми се - нямало е нужда.

Говориш ми ужасно! И ми даваш

уроци по... живот! Надут, напушен.

О, Господи, нима не ме познаваш?

Млъкни, не мога вече да те слушам!

От памтивек се знаем. Няма смисъл.

Предал си се - това е. Аз усещам

как, без да искам, в себе си отписвам

и тебе, и сегашната ни среща.

Кой идол сатанински те поведе

по път, от лицемерие затлачен,

да жънеш лесни, евтини победи

с една цена - да станеш безгръбначен?

Приятел беше. Днес си ми противен.

С теб вече сме от два различни свята.

Наричай ме глупак или наивен,

но тук ще си остана - на земята.

Не искам да съм мъдър или хитър!

Не мога да пълзя и да се вия.

Сега се махай! Искам този литър

червено, сам - без тебе да изпия!