30.06.2016 г., 23:28

Среща

1.5K 1 5

 

Случайна среща, поглед мил, кафе,

прегръдка силна, като за последно.

В душата ми пее влюбено щурче,

обгръща те жадно, виновно, безнадеждно.

В ума ми препускат хиляда мечти,

в ръцете ти спират и заспива самотата.

Преплетени пръсти, влажни очи,

търсещи се устни рисуват в тъмнината.

Притихва сърцето прегърнато в съня ми,

просветва небесният сив кръгозор,

Но ти не ме пускай, остани още малко,

пробудено утрото ще го направи вместо теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интимно е и е хубаво
  • Благодаря Лили, Светла!
    Идеми Дойдеми, благодаря за съвета.
  • Красиво много...
  • Хубаво...
  • ритъмът чезне
    малко валери петров ще помогне - има наченки на неговия тип ажамбмани

    но и генерално повече четене на поезия (от книги на автори, които не са в сайта, а и вероятно отдавна не сред нас) ще помогне също...

    усещането, че си искал/а да хванеш момент, както валери петров не ме напуска...

    има си сламка, за която да се хвана

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...